Нека подчертая следното: този който има законно-признат съюз или брак в държава А, има право—и тук говорим за фундаментално право—да се ползва с този статус в държава Б. Ако това не е в сила, няма съмнение, че се намираме пред нарушение на законите на Европейския Съюз. Логиката е напълно ясна и не би трябвало да имаме каквото и да било колебание в това отношение. (Вивиан Рединг, Комисар на ЕС)

Как би било възможно да се гарантират законните права на ЛГБТ общността в цяла Европа? Как да гарантираме признаването на техните връзки в държавите членки, да се борим с дискриминацията и да поощряваме по-коректното медийно представяне?
За да отговорим на тези предизвикателства, от Европейски Алтернативи, със съдействието на Arcigy Il Cassero, Parks и Avvocatura per i diritti LGBT - Rete Lenford, организираме дебат относно ЛГБТ правата, на който каним цялото гражданско общество да присъства и да вземе участие.
Събитието е част от проекта People Power Participation, обширен европейски проект, който в рамките на 2011 година позволява на хиляди европейски граждани да дискутират съвместен план за действия с цел борбата за права, тълкувани според Стокхолмската програма на ЕС и Декларацията на фундаменталните права.
Протичане на събитието:
Веднага след увода, всички присъстващи ще бъдат поканени да започнат активното си участие. Консултацията не следва да се ограничи в моментни размисли и коментари, а ще има за цел да генерира иновативни предложения, които да бъдат взети в предвид от национални и европейски политически представители. Консултацията ще протече в рамките на метода “world cafè”, който позволява участието и избора на различни тематични маси със специфични под-аргументи.
Четирите тематични маси включват:
1. Всеобщо признание
Според европейските институции всички споразумения приети в рамките на ЕС следва да бъдат признати във всички държави членки. Какво обаче се случва когато става въпрос за граждански брак или съюз? Все още не всички държави членки признават съюзи между хора от един и същи пол, въпреки че законодателството на ЕС е признато в съответната държава. Какво се случва когато дадена туристка лесбийка претърпява пътна злополука в Румъния: има ли право нейната съпруга да я посети и да вземе съдбоносни решения? Какво се случва когато един холандец намери работа в Милано и неговите съпруг и деца искат да се присъединят към него: признават ли италианските власти бащинските права на двамата родители? И в двата случая отговорът е не. Съответно европейското законодателство ни позволява да твърдим, че това биха били нарушения на фундаменталните права на човека.
2. Дискриминация на работното място: необходимостта от европейски отговор
Въпреки че във всички държави членки на ЕС анти-дискриминационните закони отнасящи се до назначаването на работа вземат в предвид сексуалната ориентация, действителността на работното място за ЛГБТ обществото на практика е доста различна. Хората принадлежащи към ЛГБТ обществото често не изобличават малтретациите и дискриминацията от страх да не разкрият собствените си характеристики; съответно фирми, които нямат вътрешна политика на анти-дискриминация или gay-friendly обстановка правят подобно разкриване много трудно. Това поражда отрицателни ефекти както върху продуктивността, така и върху общуването на работното място. Различни проучвания сочат, че неразкрилите се ЛГБТ работници често биват възприемани като необщителни, поради тенденцията им да избягват ситуации на социализация, в които би следвало да говорят за личния си живот. Как биха могли фирмите да станат по-приятелски настроени към ЛГБТ обществото, дори когато това не е изискано от законодателството? Как бихме могли да поощрим подобна трансформация? Как биха могли да бъдат спрени хомофобичните малтретации на работното място?
3. Анти-дискриминационни права засягащи насилието върху ЛГБТ обществото и ролята на европейските институтции.
В голяма част от държавите членки наказателният кодекс предвижда утежителна присъда в случаи на нарушения мотивирани от омраза. Обикновено последните се тълкуват по отношение на фактори като пол, раса, религия, физически увреждания, но не винаги се засяга сексуалната ориентация или идентичност. Съответно, ако мъж насили дадена жена и същевременно я обиди въз основа на нейната раса, в случай че бъде намерен за виновен мъжът ще получи по-тежка присъда. Ако обаче насили лесбийка с цел „поправително изнасилване“, мъжът не би получил утежителна присъда. Възможно ли е да толерираме такава дискриминация? Каква роля може да играе ЕС, за да повлияе на държавите членки да приемат анти-дискриминационни права, въз основа на които сексуалната ориентация и идентичност да бъдат включени в съответните наказателни кодекси?
4. Медийно представяне на хората принадлежащи към ЛГБТ обществото
Представят ли медиите разнообразието сред нашите общества? Има ли място в медиите за хората принадлежащи към ЛГБТ обществото? Имат ли възможност да представят сами себе си или са обречени винаги да бъдат обекти на дискусия поставена от говорещите, които в повечето случаи са хетеросексуалните? Как биват разглеждани ЛГБТ темите във вестниците, по телевизията и радиото, имайки предвид тяжната важна роля в изграждането на стереотипите и поведенията сред хората? Как биват представяни гейовете? Винаги ли стават жертва на стереотипи сексуалните малцинства? Как бихме могли да окажем влияние на национално и европейско ниво относно начина, по който биват представяни хората принадлежащи към ЛГБТ обществото? Как бихме могли да им осигурим място да се изкажат?
Ще последва пленарна сесия за извличането на заключения и препоръки, които да бъдат преведени и на разположение за гражданските консултации в други европейски държави. Ще се вземе решение относно плана за действие, който и в последствие оценен на трансевропейското събрание в Барселона, откъдето да бъде обявен на европейските лидери в Брюксел.
|
To register!
Please send an email to this address:
European Alternatives Sofia
sofia@euroalter.com
|
In collaboration with:
With the support of:
